Милос - отвъд Венера Милоска

Има острови, на които отиваш заради плажовете. Има и такива, на които отиваш заради снимките, които си виждал стотици пъти в Инстаграм. А после има Милос – остров, който на снимките изглежда красив, но на живо е някак различен - по-див, по-суров и много по-интересен.

Тази година най-накрая стигнах до Милос и още от първите мигове там разбрах защо толкова хора се влюбват в него. Тук природата сякаш е решила да експериментира – бели скали като лунен пейзаж, червени и жълти брегове, вулканични образувания, пещери, малки рибарски селища и море във всички възможни нюанси на синьото.

Всъщност Милос е остров на цветовете. И не говоря само за морето. Скали в бяло, розово, червено, жълто, кафяво и почти черно се сменят една след друга. Някъде цветът е толкова наситен, че изглежда сякаш някой нарочно е боядисал пейзажа. А причината е хиляди години назад в историята – вулканичният произход и минералното богатство на острова.

Под белите скали на Милос стои една много стара история – на миньори, моряци, рибари и хора, които векове наред са живели от това, което островът им дава. И ако трябва да го опиша с едно изречение – Милос е остров, на който отиваш с една представа, но тя задължително се променя стъпиш ли веднъж на него.

Малко история – островът на обсидиана, Венера и вулканите

Историята на Милос започва много преди белите му плажове да станат популярни. Островът има изключително богато вулканично минало, а минералните му залежи определят живота на местните хора още от праисторията. Милос е едно от най-важните места в Егейско море за добив на обсидиан – естествено вулканично стъкло, което още през неолита е използвано за остриета, инструменти и оръжия.Много по-късно минното дело продължава да определя живота на Милос. Каолин, бентонит, перлит, сяра и други минерали са сред богатствата на острова. И това е една от причините Милос да се усеща толкова различен от някои от по-известните Циклади.

Тук туризмът не е бил винаги главният герой.

Дълго време хората са живели от земята, морето и мините, а не от това да посрещат туристи. И може би именно затова днес островът има усещане за място, което все още принадлежи на хората, които живеят тук, а не е изцяло превърнат в туристически хотел, приютяващ туристите на света.

Венера Милоска – най-известната жена от Милос

Ако има една история, която прави връзката между Милос и света особено специална, това е историята на Венера Милоска.

Днес статуята е една от най-разпознаваемите антични скулптури в света и е сред абсолютните шедьоври на Лувъра. И все пак, когато си на Милос, е малко странно да си дадеш сметка, че тази статуя, която милиони хора отиват да видят в Париж, всъщност е намерена именно тук.

Преди да знам историята на статията и съвсем скоро да прочета книгата "Лявата ръка на Афродита", от Такис Теодоропулос разкриваща много за историята на статуята, наивно си мислех, че Милоска е фамилията на Венера-та :) На гръцки всъщност името ѝ е "Αφροδίτη της Μίλος", защото тогава на български я наричаме "Венера", като сме много по-близо до старогръцката митология, а не до древноримската?!

И преди да ви разкажа на кратко историята на Афродита от Милос нека само спомена произхода на името на острова, за да направим паралел между Милос и Афродита правилно. За произхода на името "Милос" има не една, а няколко истории. На съвременен гръцки μήλο означава „ябълка“, а в древногръцкия μῆλον е можело да означава не само плод, но и овца. Именно затова съществува любопитна теория, че името на острова може да е свързано или с плодовете, които някога са растели тук, или с овцевъдството и търговията с вълна – дейности, които са били важни за древните жители на Милос. Но има и митологична версия, която ми харесва още повече. Според нея островът носи името на младеж на име Милос, свързан с Афродита и Адонис. Така, съвсем красиво, името на острова се оказва преплетено с богинята, чието изображение векове по-късно ще стане неговият най-известен символ – Венера Милоска, κοято държи ябълка (μήλο) в ръката си. Каква символика само!

А как започва съвременната ѝ история - през април 1820 г. мраморната статуя е открита на Милос. Местният селянин Йоргос Кедротас търсел камъни за строеж, когато открил мраморната статуя, заровена на части близо до древния театър. Наблизо се намирал френският морски офицер Оливие Вутие, който веднага разпознал значимостта на находката и насърчил Кедротас да продължи с разкопаването.

Оттам нататък започва истинска историческа драма. Френски и османски представители се надпреварват да придобият статуята, докато накрая маркиз дьо Ривиер успява да я купи за Франция. През 1821 г. тя е предадена на френския крал Луи XVIII, който я дарява на Лувъра.

И тук започва една от големите загадки около нея – никой не знае със сигурност как са изглеждали ръцете ѝ. При откриването са намерени фрагменти, а недалеч – и ръка, която държи ябълка. Възможно е да е принадлежала на статуята, но съществува и хипотеза, че богинята е държала щит. Не знаем със сигурност и кого точно представлява. Най-често я приемаме за Афродита, но съществува и хипотеза за Амфитрита, богинята на морето, особено почитана на Милос. Статуята е от II век пр.н.е., от елинистическата епоха, и е изработена от мрамор от съседния остров Парос.

Има нещо почти иронично в цялата история – една от най-известните гръцки статуи в света днес се намира в Париж, а островът, на който е намерена, продължава да пази мястото на откриването ѝ.

Когато сте на Милос, можете да посетите древния театър, който се намира недалеч от мястото на находката. А в Археологическия музей на Милос ще видите копие на Венера Милоска и находки от древния Филакопи.

И може би точно това е най-хубавото – Венера Милоска не е просто статуя, която трябва да видите в Лувъра. Тя е част от самата история на острова.

А сега както винаги полезна информация за кога, как и къде:

Кога да посетим Милос

• Май–юни – островът вече е зелен, времето е топло, морето постепенно става приятно за плуване, а туристите са значително по-малко.

• Септември – един от най-добрите месеци за Милос. Морето е прекрасно затоплено, времето е идеално за плаж и разходки, а атмосферата е по-спокойна.

• Юли–август – най-оживеният период. Тогава Sarakiniko и останалите популярни места могат да бъдат доста натоварени, особено в средата на деня.

Моят съвет: Ако можете да избирате, бих заложила на юни или септември. Милос е остров, който заслужава да бъде обикалян, а не просто да се стои на един плаж. Моето посещение бе края на юни и мога да кажа, че вече се усещаха тъплите туристи особено от круизите, акостиращи за през деня.

Как да стигнем

Милос няма международни полети от България, но има летище и вътрешни полети от Атина. Другият основен вариант е ферибот.

От Пирея има редовни фериботни връзки, а през летния сезон островът е свързан и с други Цикладски острови.

Моят съвет: Ако правите пътуване само до Милос, самолетът през Атина може да е по-бързият вариант. Ако обаче комбинирате няколко острова, фериботът е част от самото преживяване. Аз го посетих по вода.

Къде да отседнем

Адамантас (Aдамас)

Адамантас е пристанището и най-голямото селище на острова. Това е мястото, което първо виждаш, ако пристигаш с ферибот, и честно казано, може да ти се стори доста по-оживено и туристическо от останалата част на Милос.

Но зад крайбрежната улица има малки улички, стълби, бели къщи, магазинчета и църкви, които връщат усещането за истинско гръцко селище.

Адамантас има и една доста по-мрачна страна. В скалите край селището е изградено голямо убежище от Втората световна война, известно като Κατακόμβες της Μήλου. Днес то е своеобразен исторически прозорец към един съвсем различен Милос.

Името Adamantas идва от гръцката дума αδάμας – означаваща несломим, несъкрушим, диамант.

Плака

Ако Адамантас е мястото, през което островът посреща хората си, Плака е мястото, където Милос показва душата си.

Плака е главният град – χώρα – и е разположена високо на хълма. Белите къщи, тесните улички, цветните капаци, бугенвилиите и малките площади създават онова усещане, което очакваме от Цикладите. При една от църквите в Плака има панорамна площадка, от която се открива красива гледка към залива на Милос. Уличките из Плака са като лабиринт и зад всеки ъгъл има изненада с все по-красиви гледки.

Когато слънцето започва да пада, Плака сякаш забавя ход. Туристите постепенно се разпръскват по таверните, хората излизат на разходка, а над къщите започва да се променя светлината.

Изкачването към Кастро си заслужава точно тогава. Там се намират останките от венециански замък от XIII век и църквата Панагия Таласитра. От високото се открива невероятна гледка към Милос и морето. Плака е на около 220 метра над залива на Адамантас, което обяснява и защо гледките оттук са толкова впечатляващи.

Как да се придвижваме

Милос не е огромен остров, но е достатъчно разнообразен, за да поислите си и за наемане на автомобил.

Има автобуси между основните селища и плажове, но ако искате да обиколите острова със собствен ритъм, колата е много по-удобна. Въпреки това при спиране на круизни кораби и много на брой туристи, няколкото на брой линии до Саракинико биват увеличени, за да поемат тъплите от туристи, а пътуването до там е около 10мин.

Само не забравяйте, че западната част на Милос е по-дивата и отдалечена страна на острова. Там пейзажът става по-суров, пътищата – по-трудни, а човешкото присъствие – значително по-малко.

История и дух

Милос е интересен точно защото не е бил просто туристически остров, станал е "по неволя" такъв.

Под красивите пейзажи стои място с огромно минерално богатство. На острова са добивани обсидиан, каолин, сяра, бентонит и други минерали. Минното дело тук има хилядолетна история и до днес е част от идентичността на Милос. И това обяснява защо островът изглежда така.

Тези скали не са просто красив фон за снимка. Те са причината островът да бъде това, което е.

Има места, където белите скали постепенно преминават в червено, жълто или оранжево. Другаде земята е тъмна и почти черна. Милос буквално е геоложка палитра. Но местната култура е много повече от минерали.

Морето е също толкова важно. В рибарските селища ще видите характерните σύρματα – малки цветни гаражи за лодки и помещения, издълбани или построени непосредствено до водата, където рибарите са прибирали лодките си. Днес те са един от най-разпознаваемите символи на Милос. Днес ние ги снимаме заради цветовете и красотата им, но зад тях стои съвсем практична причина - за да могат лесно рибарите да разпознават своя дом в понякога суровия морски климат на острова, те са използвали различни цветове, за да "маркират" своя дом.

Селцата на Милос

Има няколко малки крайбрежни селища, които са чудесни за кратка спирка, разходка и кафе, а някои от тях са толкова малки, че всъщност цялото им очарование се събира в няколко десетки къщи.

Клима

Ако има място, което изглежда като декор за филм, това е Клима.

Малките цветни фасади са разположени почти на самата вода, а долу са старите помещения за лодки.

Тези постройки са част от традиционния живот на рибарите и са един от най-интересните примери как архитектурата на Милос е създадена според живота на острова, а не просто за красота.

Мандракия

Мандракия е едно от онези места, които лесно можеш да подминеш, ако бързаш към следващия плаж.

Това е малко рибарско селище, издълбано почти в самия бряг, с цветни врати и малки "сирмата", които изглеждат сякаш са част от скалата.

Тук няма нужда да правите много. Просто се разходете, погледнете лодките, поседнете край водата.

Фиропотамос

Фиропотамос е друго малко рибарско селище, което съчетава традиционните сирмата, църква и малък залив с кристално море.

Има нещо много типично гръцко в него – няколко къщи, лодки, църква, море и усещането, че времето се движи по различен начин.

Полония

На другия край на острова е Полония – малко по-оживено крайморско селище и второто важно пристанище на Милос.

Тук атмосферата е по-скоро за вечерна разходка – таверни, кафенета, лодки и гледка към морето. Полония е и удобна отправна точка за пътуване до съседния остров Кимолос.

Забележителности

Саракинико – мястото, където Земята изглежда като Луната

Ако има едно място, което най-силно ме е накарало да си кажа „това истина ли е?“, това е Саракинико. И да, това беше мястото, което първо ме привлече да посетя Милос.

Можеби и вие сте виждали онези бели скали и синята вода между тях. Но снимката не може да предаде усещането, когато пристигнеш.

Бялото е толкова ярко, че на моменти почти боли от светлина. Скалите са гладки и заоблени, оформени от вятъра и морето, а морето между тях изглежда още по-синьо заради контраста.

И затова Саракинико често е наричан "лунният пейзаж на Милос".

Това не е типичният гръцки плаж с пясък, чадъри и таверна на брега. Тук природата е главният герой.

Името Саракинико се свързва със сарацинските пирати, които използвали пещерите и скритите места по крайбрежието като убежище. Така че зад днешната Instagram красота стои и доста по-драматична история.

Съвет: Отидете рано сутрин или по-късно следобед. На обед белите скали стават изключително горещи, а сянка практически няма. На мястото където спира автобуса има малко фургонче с храна и напитки.

Филакопи – Милос преди Венера

Филакопи е едно от местата, които могат да променят начина, по който гледате на Милос.Защото когато видите Саракинико, е лесно да си помислите за острова като за природен феномен. А Филакопи напомня, че тук хора са живели, търгували и създавали общество много преди съвременните селища.

Древният град е бил един от значимите центрове на Цикладите през бронзовата епоха. Милос вече е имал важна роля заради обсидиана и връзките си с останалата част от Егейския свят.

Адамантас – животът край пристанището

Адамантас е мястото, където вечерта усещаш най-много живот.

Разходката покрай пристанището, лодките, хората, които се прибират от морето, таверните и кафенетата създават различно настроение от Плака.

Тук бих прекарала вечер, без да бързам за никъде.

А ако искате да разберете защо минното дело е толкова важно за Милос, в Адамантас се намира Milos Mining Museum – място, което дава много повече контекст на острова, отколкото поредната красива гледка.

На пръв поглед музей на минното дело не звучи като задължителна спирка за почивка на гръцки остров. Но именно тук започвате да разбирате защо скалите са такива, защо цветовете са такива и защо историята на Милос е толкова силно свързана със земята под краката му.

Катакомбите и античният театър

Милос има и друга страна, която лесно може да остане на заден план заради плажовете.

В близост до Tripiti се намират раннохристиянските катакомби – подземен комплекс от гробници, свързан с ранните християни на острова.

Недалеч е и античният театър, а районът е особено интересен и защото именно тук е открита Афродита от Милос.

Това е едно от местата, които си заслужава да посетите, ако искате да видите Милос не само като плажна дестинация, а като остров с история.

Сикия – мястото, до което трябва да стигнете по вода

Сикия е голяма морска пещера на западния бряг на острова и е от местата, които показват защо една разходка с лодка е почти задължителна на Милос.

Влизането под огромния естествен отвор и после поглеждането нагоре към небето е от онези моменти, които трудно се превръщат в снимка.

Има и нещо много истинско в това преживяване: морето решава дали ще стигнете дотам. При силен вятър някои места по западния бряг просто не са достъпни с лодка. Поради тази причина не беше едно от местата, които успях да посетя.

Клефтико – Морската Метеора

Клефтико е едно от онези места на Милос, които най-добре се виждат от морето. Бели скали, пещери, арки и малки заливчета, до които няма как да стигнете с кола.

Някои го наричат „Морската Метеора“ и когато го видиш от лодка, сравнението започва да има смисъл – огромните светли скални образувания се издигат от водата като отделен свят.

Клефтико е свързано и с историите за пиратите, които използвали пещерите и естествените укрития по крайбрежието. Думата κλέφτης озна§ава крадец.

Св. пророк Илия

Ако обичате панорамните гледки, добавете и Προφήτης Ηλίας най-високата точка на острова.

Не е място, което бих сложила пред Саракинико, Плака или Клефтико, но ако вече сте обиколили основните забележителности и искате да видите Милос отгоре, си заслужава.

Плажове

Саракинико

Разбира се, започвам с него.

Не защото е най-добрият плаж за цял ден, а защото е най-необикновеният плаж на Милос.Тук отиваш за пейзажа, за плуването между белите скали, за усещането, че си попаднал на друга планета.Ако сте с деца, бъдете внимателни със скалите – някои участъци са гладки и хлъзгави.

Фириплака

Ако Саракинико е бяло, Фириплака е неговата цветна противоположност.

Тук скалите са в червени, оранжеви и розови оттенъци, а морето пред тях е наситено тюркоазено.

Палеохори

Палеохори е още един пример колко разнообразен е Милос.

Цветните вулканични скали се спускат към морето, а районът е известен и с геотермалната активност. На места водата около брега може да бъде затоплена от горещите извори под земята.

Папафрагас

Папафрагас е по-скоро природно приключение, отколкото класически плаж.

Скалите образуват тесен процеп към морето и когато погледнеш надолу, водата изглежда като издълбан в скалата естествен басейн.

Мястото е малко и достъпът до водата изисква внимание, но гледката отгоре е достатъчна причина да се спре.

Клефтико

Клефтико е едно от онези места на Милос, които най-добре се виждат от морето.Бели скали, пещери, арки и малки заливчета, до които няма как да стигнете с кола. Обещах си го при следващо посещение :)

Храна и напитки

Ако трябва да бъда честна, преди да отида на Милос очаквах основно красиви плажове. Не очаквах толкова интересна местна кухня.

Храната на острова е семпла, но много характерна.

Какво да опитате:

Питаракия – едни от най-характерните малки сиренени пайове на Милос. Правят се с местно сирене и билки и се пържат до златисто.

Ладения – нещо като местна версия на пица, но без сирене. Тънко тесто с домати, лук, зехтин и често маслини или каперси. Простичко, но точно в това е чарът му.

Местните сирена – особено ксиномизитра, меко и леко кисело сирене, което прекрасно се вписва в местната кухня.

Карпузопита – може би едно от най-любопитните неща, които можете да опитате на Милос. Това е сладка баница с диня, брашно, мед, канела и сусам. Да, диня в баница. И да – много е вкусна.

Съвет: Не търсете само ресторанти с най-добрите оценки. Оставете си поне една вечер за малка семейна таверна, където менюто е кратко и храната е част от местния живот.

Интересни факти за Милос

• Милос е един от най-важните източници на обсидиан в праисторическото Егейско море – материал, който е бил търгуван и използван за инструменти хиляди години преди Христа.

• Афродита от Милос е открита на острова през 1820 г., но днес е един от най-известните експонати на Лувъра.

• До днес не знаем със сигурност какво е държала в ръцете си Венера Милоска – ябълка, щит или нещо друго.

• Милос има над 70 плажа и заливи, което е впечатляващо за остров с неговите размери.

• Саракинико не е просто „бял пясък“ – пейзажът е резултат от сложната вулканична история на острова и ерозията, която е оформила меките бели скали.

• Местните сирмата първоначално са били практични помещения за рибарски лодки, а не туристически къщички.

• Името Адамантас идва от гръцкото adamas – „диамант“.

• Милос има едни от най-разнообразните геоложки пейзажи в Цикладите – от ослепително бяло до червено, жълто и почти черно.

• На острова има места, където историята буквално се разказва под земята – от древните катакомби до военните убежища в Адамантас.

Милос е от онези места, за които е много лесно да напишеш „райски остров“ и да приключиш. Но това би било малко несправедливо към него.

Защото Милос не е просто красив. Той е странен, цветен, вулканичен, малко див, малко суров и едновременно с това толкова типично гръцки.

Това е островът на белите скали на Саракинико, на залезите от Плака, на лодките в Адамантас, на цветните сирмата, на пиратите и миньорите, на обсидиана, който е пътувал из Егейско море преди хиляди години, и на Афродита, която днес стои в Париж, но е намерена тук – на този странен и красив остров.

Милос не се опитва да бъде друг остров. Не е Санторини. Не е Миконос. Не е Крит. Той си е Милос - необикновен и автентичен.