Как да живеем χαλαρά

Χαλαρά ... най-вероятно не сте чували тази дума... най-много някой ваш приятел грък да я е споменал, последвана от въздишка или помятане с ръка тип "карай да върви", или ако сте имали лош късмет с объркана резервация, хотелиерът, отпивайки от следобедното си фрапе да се е опитал да ви успокои с израза.

Ако сте я чували обаче, със сигурност ще ви е направило впечатление спокойствието, което излъчва израза, лекотата, с която местните я изричат, другата реалност в която се пренасят след "χαλαρά".

И какво ще първото нещо, което да направите? - точно така, да проверете в Google Translate как точно се превежда. Е, ще ви разочаровам още преди да сте го заредили в браузъра на телефона си - нищо няма да разберете от превода.

χαλαρά < χαλαρ(ός) + -ά:

- не е стегнато

- без нищо да е опънато

- без напрежение и умора, на бавно темпо

Идва от глаголът χαλαω < χαλ(ω) + по-нова наставка -αω, който може да означава общо взето развалям, разпускам.

Да живееш Χαλαρά, е много повече от това! Да, може би е близо до датската Hygge, шведската Fika или Mysa, до английското Keep calm and..., но най-точно бих го описала с българския си еквивалент:

Χαλαρα = Айляк

От тук χαλάρωση е съществителното име, произлизащо от глагола - спокойствие, релаксация, а χαλαρώσει или χαλαΡώσει (разликата е в ударението, което е много важно в гръцкия език и задължително всяка една дума с повече от две гласни се изписва с ударение) е Χαλαρά светът на Роси.

По повод второто - как се изписва Роси - бих казала въпрос на интерпретация. Благодарение и на старогръцкия език, в съвременния език днес има достатъчно начини за изписване на звука "и" - η, ι, ει, υ, οι ...

 По балкански:  συγά-συγά / yavaş-yavaş.

Гърците много обичат още един израз: συγά-συγά (сига̀-сига̀) - бавно-бавно, турците също го използват: yavaş-yavaş. Ние пък казваме лека-полека. Не знам дали това е някаква балканска философия или по-скоро хората в световен мащаб са разбрали, че да живееш спокойно е разковничето към това, да живееш добре, щастливо, устойчиво, наслаждавайки се на момента. Определено това е "изкуството", което всички ние трябва да се опитаме да овладеем, ако не до съвършенство, то поне до една задоволителна и завидна степен.

На края, но не на последно място, бих ви пожелала да съумеете да живеете χαλαρά. Това не се заучава, не се свиква, това е изкуство. Да можеш да посрещнеш момента и да му се насладиш, да посрещнеш трудност хладнокръвно, да си "над нещата" често в натовареното ни ежедневие граничи с изкуство. ​​

​Дерзайте!