Зейбекико - танцът на орела

Зейбекико - танцът на душата е дълбоко, чувствено изражение на емоциите на танцуващия, на вътрешния му свят, на мъката, която сковава тялото му и го кара да прави тези характерни откъслечни движения. Да танцуваш зейбекико е привилегия, смелост и цяла философия.

Не случайно е известен като танца на орела - танцьорите имитират движенията на горд анадолски орел, изразявайки се със свободата и грацията на дивата птица, разперили ръцете си във въздуха.

Когато съм водила български туристи на "гръцка вечер" винаги съм се сблъсквала с 3 основни стереотипа, които е трябвало да бъдат разбити:

• в гръцката вечер не е задължително да присъства Σώμα μου [Сома му] и Μπάρμπα Γιάννης [Барбаяни]

• в гръцката таверна или бузукиа вече не се чупят чинии

• зейбекикото не е сиртаки и сиртакито не е зейбекико

Последното сякаш е било най-трудно за обяснение защото зейбекикото е цяла вселена - има история, развитие, правила и волности. Странното е, че не е танц с обособена ясна хореография, а всъщност е танц, който има т.нар. "кодекс" за танцуване, и на нас българите, той не ни е ясен.

Но преди да стигнем до него, нека започнем с това от къде всъщност произлиза танца.

Произход

В повечето източници, в които се говори за произход на зейбекикото, се цитира информацията, че най-вероятно танцът произлиза от турския танц "зейбек", характерен за планинските воини зейбеки, които обитават западна Мала Азия в периода 13-19 век. Аз обаче съм склонна да се доверя на една малко по-различна теория: според запознатите танцьори гърци, сред които и най-известното гръцко семейство с многобройни отличия, танцови школи и постижения Χρίστος & Έλενα Σακάλλη: турският танц "зейбек" (zeybek или zeybeği) не е равнозначен на гръцкото зейбекико. Първият е форма на бавно чифтетели (вид ориенталски танц, който се играе и в Гърция), който обикновено се танцува в групи. Музиката на гръцкото зейбекико от своя страна е в размер 9/8 и няма общо с 4/4 и бавния ритъм на танца зейбек.

Гръцкото зейбекико се развива върху стила ребетико от 19-ти и 20-ти век в Мала Азия и от музикални примеси на гръцка традиционна и византийска музика. В един преломен момент за Гърция, след "Малоазийската катастрофа", през която хиляди гърци биват изселени от Смирна (Измир) и Константинопол (Истанбул), те пренасят със себе си освен вещите и танците си, като зейбекикото се явява техния отдушник на мъка, съжаление и тегоба.

Същност

Зейбекико (ζεϊμπέκικο) е гръцки традиционен танц, както казахме, в размер 9/8 и бавно темпо. В него има сложни стъпки, подскоци и прикляквания, но главната идея е импровизацията. Традиционно се е танцувал само от мъже, но в съвременността благодарение на гръцкото кино и еманципацията, все повече жени застават в кръга.

Често зейбекико изглежда като танц на пиян човек – това е следствие от лъжливите стъпки и клатушкания, падания и ставания, забавяния на движенията и последващо пляскане от емоции, напомнящи временно отрезвяване, представящо ту сдържаност на чувствата, ту тяхното избухване. При това често главата е отпусната надолу, а танцьорът малко се прегърбва, сякаш остава насаме със своята лична трагедия.

Кодекс на гръцкото зейбекико

• изпълнява се индивидуално - танцуващият е сам в кръга, изразява по свой начин емоциите си и не си партнира с никого

• публиката не е задължителна - може да има хора, които са коленичили и поощряват танцуващия с ръкопляскания и провиквания, но това не е задължително.

• зейбекико е мъжки танц - по своята същност се играе само от мъже, въпреки че в последните години и жени се осмеляват да го играят.

• танцьорът изиграва само един танц - често песента е предварително поръчана, а танцьорът излиза в началото и изиграва своя танц до края на песента.

• танцьорът не се прекъсва - никога не трябва да се прекъсва танцуващия или друг таньцор да излиза паралело с него в кръга. Това действие се счита не само за оскърбително, но и назад в историята е водило до конфликти.

Интересен, но трагичен факт е, че през 1973г. разгневеният Никос Кьомцис извърши смъртоносна атака с нож срещу мъжете, които прекъсват зейбекикото на брат му. Той изкара 23 години затвор, но въпреки тежестта на престъплението му, общественото мнение остана съпричастно, почти оправдавайки действията му. През 1980г. излиза филмът Το Παραγγελία [То Парагелиа] - Поръчката, свързана с поръчаната от танцуващия песен и разказващ за неприятния инцидент.

• не се приемат добре аплодисменти - ръкоплясканията след зейбекикото се смятат за оскърбление, защото гъркът танцува не другите, а за да изрази своята болка.

• зейбекикото никога не е на сила - не бива да се заставя гъркът да танцува, ако сам не желае, а не бива и да се възпира, ако има желание да пее или да танцува.

• не се използва посуда в танца - чупене на чинии, танцуване с чаши на главата и всякакви други хрумки се използват, за да впечатлят туристите/публиката и няма общо със същността на танца.

• възрастта, опита или физическия капацитет не са от значение - въпреки че най-опитните танцьори са страхотна гледка за гледане, всеки може да изтанцува мелодията на живота си според собствения си вътрешен ритъм, за да изрази своята душевност

• зейбекико е танц на душата - и най-сложна хореография не би послужила, ако не се играе от душа

• няма грешни стъпки или лошо зейбекико - всек изразява душевността си по свои индивидуален начин, и колкото и да има пленяващи таньори, не може да се съди нито един играещ защото това е неговият индивидуален танц.

• не е танц на богатите и известните - въпреки че много известни личности стават пред камера и започват да танцуват, това не е философията на зейбекикото.

• зейбекико не се танцува от радост - за да се усети магията на танца, трябва танцуващият да преживява трудности, несгоди, несподелена любов и т.н, мъката от които да изрази в танц.

В обобщение, зейбекико не е сложен танц, но има сложна философия. Не се притеснявайте да го танцувате, но след прочетеното, имайте едно на ум, като го танцувате особено в Гърция. Поръчайте една песен на Μητροπάνος [Митропанос], затворете очи и влезте в кръга. Изтанцувайте танца на живота си, но и да не е, насладете му се, отдайте му се и си представете тези тъжни мъже, които са хвърляли мъката в краката си и са танцували от болка и тъга.

Α сега, оставям тук и няколко емблематични зейбекико видеа, които си заслужава да видите, освен това на Митропанос:

• най-известното зейбекико на Χάρις Αλεξίου [Харис Алексиу] и младия войник

• новото зейбекико, което Гърция чакаше от години, Αθήνα μου на Κωνσταντίνος Αργυρός
  

• танцът на хореографите Χρίστος & Έλενα Σακάλλη от Кипър

• видео, което случайно намерих от една сватба - няма да развалям изненадата, преди да сте го видяли, но определено си заслужава.

• Споделям ви един личен момент от 2023г., когато в качеството си на кум и кума, поздравихме младоженците с нашето авторско зейбекико, макар и в разрез с някои правила от "кодекса".