Тайнственият свят на гръцките думи, които не могат да бъдат преведени.

Много обичам думи, които трудно могат да се преведат с една дума на всякакви езици. Било то хюга, сиеста или айляк дори, има един необикновен чар в няколкото букви, заключили в себе си цяла история за разказване. Е, като език с много хилядна история, гръцкият има много на брой такива думи. Самата аз се сблъсках челно с думи, на които не можех да намеря точен превод, и някои от тях се превърнаха в любими мои думи, за които можете да прочете по-долу.

Все пак, като два съседни народа, прекарали столетия под Османската власт, в българския и гръцкия език има много думи от турски език, които често са еднозначни и на трите езика, и имат един и същ превод. Понякога обаче конотацията, която влагаме в тях е различна. Такава е и първата дума от списъка ми, а именно: 

μεράκι [мера̀ки]

Тук, не бихме се затруднили толкова. И на български използваме думата, като мерак означава да имаш силно желание, страст и копнеж за нещо. Често в народните песни се споменава да "хвърлиш мерак" на някого със значение да се влюбиш в него. Гърците сякаш повече я обичат от нас тази дума и си я ползват по-често, както и производната ѝ: μερακλής (мераклия).

Мерак обаче има един и същ смисъл на гръцки и български, но на турски означава нещо по-различно. Да имам мерак може да се преведе като любопитен съм за нещо.

κέφι [кѐфи]

Още една дума, дошла от турския, а в него от арабския - кейф означава време на приятно безделие. По-късно е приела значение на удоволствие, наслада, настроение. Българите използваме думата често в израза "на кеф съм" - имам настроение или "голям кеф" - голямо удоволствие, забавление, докато на гръцки често съм я чувала като "εχω κέφι"- имам желание/ищях.

πετριχώρ [петрихо̀р]

Ето тази дума е много интересна и няма превод на български с една дума. Значението ѝ е мирисът на пръст/земя след дъжд. Етимологията ѝ се крие в думата πέτρα - камък и старогръцката ιχώρ - кръвта на боговете от Гръцката митология. Самата дума звучи толкова , а значението само по себе си романтично.

καψούρα [капсу̀ра]

Използвана често в песните, думата означава силно, изгарящо желание за някого. Свързва се с началната фаза на влюбване, в която буквално не можеш да прекараш и няколко часа надалеч от любимия/любимата си и непреодолимото желание да бъдеш всеки един момент с него/нея те изгаря отвътре.

φιλοξενία [филоксенѝя]

Въпреки че може би лесно можем да преведем с една дума на български - гостоприемство, φιλοξενία има интересна етимология. Буквално означава да обичаш/да си приятел с непознатите. В древността, домакините са показвали точно по такъв начин своето гостоприемство, посрещайки в дома си или в хана си непознати търговци, скитници, пътници, осигурявайки им храна и подслон.

На гръцки думата се свърза и с "потъпкването" на оказаното спартанско гостоприемство от троянците, които били посрещнати подобаващо от домакините си, а си тръгнали с измама, взимайки със себе си съпругата на цар Менелай - Елена и по този начин предизвикали Троянската война.

Π.С. Пътувайки из цяла Гърция, ми направи впечатление, че това е едно от най-често срещаните имена на хотели :)

παλικάρι [палика̀ри]

На български думата е преведена като гръцки войник, именно защото в освободителната война, по този начин са наричали младежите, борещи се за освобождението на страната. Днес, обаче, референцията към тази дума е по-скоро за младеж, момче, красиво изглеждащ мъж, хубавец. Използва се често и като обръщение. На български може би най-близка дума би била юнак.

ξεροσφύρι & μεζές [ксеросфѝри & мезѐс]

Това е дума, която научих, подготвяйки се за тази статия и която не знаех преди. Стори ми се много интересна обаче. Говоря за ξεροσφύρι, защото мезе (както споменах по-горе турското влияние в културата и езика е осезаемо) лесно можем да си го преведем. Ξεροσφύρι е прилагателно и означава да пием алкохол без храна/мезе. В Гърция, консумацията на алкохол често или винаги е съпътствана с мезе - малки порции храна, понякога на хапки, която е солена - може да е риба, разядка, месо. Пиенето на алкохол без мезе не е за препоръчване заради по-силните странични ефекти и естествено придружено с мезе, увеличава значително нашето κεφί.

φιλότιμο [фило̀тимо]

Буквално думата е събирателно от приятел (φίλος) и чест (τιμή). Всъщност, означава много повече от това, дори и гърците не могат да се споразумеят за еднозначен превод с една единствена дума. Φιλότιμο е сложно съзвездие от ценности и описва набор от добродетели, включително идеи като чест, справедливост, достойнство, гордост, саможертва, уважение, благодарност и гостоприемство. Основната концепция е тази за малки, произволни актове на доброта, които отразяват личността и начина, по който човек е отгледан. Φιλότιμο описва отношението към другите хора и човечеството като цяло. Това означава да проявяваме съпричастност, състрадание и щедрост, без да очакваме нещо в замяна, да се гордеем, че правим това, което е правилно и почтено, и да бъдем смирени в същото време. 

στέκι [стѐки]

Чрез тази дума си личи, кой е повече отдаден на забавленията - гръцкия или българския народ. За жалост ние нямаме такава еднозначна дума, която на гръцки всъщност означава любимо място за среща на една компания, често бар или заведение. Макар че имаме израза "на нашето място", в гръцкия στέκι може да се използва и в мн.ч. Скоро чух в едно предаване израз, за това как Солун през последните години има много нови и интересни στέκια (мн.ч). 

λιακάδα [лиака̀да]

Ако ме попитате за любимата ми гръцка дума, то това е λιακάδα. Освен че звучи много благозвучно, значението ѝ силно ме привлича. В уроците ми по гръцки беше обяснена като необичайно топъл ден през пролетта или есента, в който се наслаждаваш на слънцето и топлината му. Спомням си подобни дни, в които се напичаш на слънце и се усмихваш на късмета си точно днес да е такъв ден.

αίγλη  [ѐгли]

Това, спомням си, беше първата дума, с която ме впечатли красотата на гръцкия език. Беше ми описана от местен грък като слънчевата светлината, която се процежда измежду клоните на дърветата в гората. Останах с отворена уста поради 2 причини - красотата на значението ѝ и обречеността ми да науча език, който разполага с дума за такива явления. По-късно, търсейки значението ѝ намерих два варианта: един скучен и един приказен. Според първият се превежда като блясък, сияние, а според втория светлината, която грее около ореола на светците. Е, и двата са верни, вие решете кой повече ви харесва.

Όπα!  [О̀па!]

Този израз на възклицание едва ли има нужда от превод всъщност, но може би важното тук е ситуациите, в които го използваме на гръцки и български. Опа в гръцкия произлиза от музиката, използва се в танците и особено в разгара на веселието. На български по-скоро възгласът е синоним на "Извинявам се!/Без да искам". Ситуацията, в която най-силно не желая да го чувам всъщност е: "Опа, и к'во прайм ся?!"

Едно е ясно, чуете ли "Опа!" в България, загазили сте. Чуете ли го в Гърция, пригответе си чашата с узо и нека чупенето на чинии да започне сега! (като последното всъщност е забранено ;)