Националните празници на Гърция

Гърция има богата история и бъдейки силни родолюбци, гърците имат не един, а два национални празника. След една бърза проверка в интернет, Гърция е сред едва тринадесетте страни в света (Доминикана, Индия, Пакистан, Колумбия, Полша, Словения, Япония и още 6 държави), които имат два официални дни за повод за гордост.

Може да изглежда странно, но и при двата си празника, гърците честват началото на въстанието/войната, а не подписването на официален мирен договор или спогодба.

И двата национални празника са повод за несравнима гордост и национализъм за всички гърци в родината си или по света, и се празнуват с военни паради в столицата и ученически шествия из големите градове.

25 март - Денят на независимостта

25 март 1821г. е съдбовна дата в новогръцката история. Този ден съвпада с честването на Гръцката православна църква на Благовещение на Богородица, когато Архангел Гавраил се яви на Мария и й каза че ще роди Божия син.

Гърция е била част от Османската империя от 1453 г. През цялото това време гърците търсят начини да извоюват обратно свободата си, но идеята назрява с пълна сила в края на 18в. когато обаче въстанието бива потушено с огромна жестокост. Това не обезверява смелите борци за свобода и така през 1814г. се създава тайно общество от родолюбци - Φιλική Εταιρεία, революционна организация, която, повлияна от Просвещението и Френската революция, си поставя за цел създаването на независима многоетническа държава в православните области на Османската империя. В редиците на „Филики Етерия“ влизат предимно млади гърци, живеещи във Влашко, Молдова и Русия. Така се стига до датата 15 март 1821г. за начало на гръцкото въстание, когато епископ Германос от Патра издига знамето на революцията над манастира Агия Лавра в Пелопонес. Гръцката армия на Пелопонес е водена от Теодорос Колокотронис. Викът "Свобода или смърт" става мото на революцията. Гърците жънат успехи на бойното поле, включително превземането на Атина през юни 1822 г., но борбата е безмилостна през следващите години. Други известни гръцки лидери на революцията са Георгиос Караискакис, Атанасиос Диакос, Одисеас Андруцос, Григориос Дикайос или Папафлесас, докато в моретата Константинос Канарис, Ласкарина Бубулина и Андреас Миаулис се бият с турския флот. До 1827 г. Атина и повечето от гръцките острови са завзети отново от турците.

Точно когато революцията изглеждаше на ръба на провала, Великобритания, Франция и Русия се намесват в конфликта. Гръцката борба и жестокостите от турците над местното население предизвика силно отзвук в Европа и много водещи интелектуалци се включват в гръцката кауза, включително английският поет лорд Байрон. В морската битка при Наварино обединените британски, френски и руски сили унищожават османо-египетския флот. Революцията завършва през 1829 г., когато договорът от Одрин създава независима гръцка държава.

В чест на Деня на гръцката независимост, градове и села в цяла Гърция провеждат парад на училищния флаг, по време на който учениците маршируват в традиционни гръцки носии и носят гръцки знамена. В Атина има и парад на въоръжените сили.

28 октомври - Денят " Οχι"

28 октомври 1940г. е денят, в който гръцкият диктатор Йоанис Метаксас отговаря с "Οχι" [Не] на ултиматума, поставен от Бенито Мусолини да разположи войски на Оста на гръцка територия. Този отговор бележи началото на Италиано-гръцката война и включването на Гърция във Втората Световна война.

Исторически, решението за нападение срещу Гърция се взима още на 15 октомври от фашистките сили, но Хитлер и неговите съветници не приемат страната за трудна цел.  “Единствената ни пречка са калните й пътища” казват без колебание. По тази причина денят за нападение се мести на 28 октомври.

В 3 часа сутринта в понеделник, 28 октомври, италианският посланик в Атина се среща с Метаксас, за да му постави ултиматум в дома му в Кифисия, в който Мусолини настоява Гърция да не пречи на армията да окупира определени стратегически позиции. Гръцкото правителство има три часа да отговори. В утрото на 28 октомври 1940 г. Атина се събужда от сирените на противовъздушната отбрана и всички гърци скандират категоричното «όχι». В 9:30 сутринта се извършват първите въздушни бомбардировки в Пирея без последствия, докато в Патра има загинали. Коринтският канал и военноморската база Превеза също са бомбардирани. В следобедните часове на 28 октомври Мусолини с гордост съобщава на Хитлер за атаката срещу Гърция. 

Денят, в който противоречивата фигура на Метаксас казва "Не" в отговор на Мусолини изразява непреклонността на гръцката нация. Интересен факт е, че всъщност Метаксас не отговаря с едно просто "Не", а всъщност отвръща на италианския посланик на френски: "Alors, c'est la guerre!" (Така че, това означава война"). Гръцката преса разпространява новината с еднозначното "Не" и само часове по-късно целия народ скандира по улиците "Не".

Празникът се отбелязва с военни шествия, паради и развяване на гръцкия флаг. В Солун, където се празнува и празника на Св. Димитър, патрон на града, също има грандиозни паради и шествия.