Никос Казандзакис: Човекът, който вдъхнови Гърция и света

Ако някога сте обикаляли Гърция и сте почувствали, че тя има своята неповторима енергия, със сигурност сте попаднали под магията на гърците – те не са просто народ, те са въплъщение на история, страст и борба. А Никос Казандзакис [Νίκος Καζαντζάκης] е не просто част от тази история, той е неин двигател. Може би няма друг писател в съвременната гръцка литература, който да е вдигал толкова високо гръцкия дух, да е оставил толкова дълбок отпечатък върху националната идентичност и да е успял да съчетае в творчеството си древната мъдрост с модерните проблеми, както той.

Роден в сърцето на Крит

Никос се ражда през 1883 г. на Крит - колкото красив толкова и противоречив остров. Именно там се формира целият характер на Казандзакис – човек, който вярва в личната свобода, но същевременно е дълбоко свързан със своята родина и със своето наследство.Баща му, праобраз на „Капитан Михалис”, е търговец, а майка му - жена, пълна с любов е тази, която оказва влияние върху изграждането на личността му. По това време Гърция се намира в период на преход – между древната си слава и новия свят на съвременността.

Младежки години и пътувания

След като за изветсно време семейството му напуска Крит, Никос посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Нахос, където учи френски и италиански. След възстановяването на мира на острова през 1899 г. Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион. През есента на 1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи четири години в Атинския университет. През 1906 г. завършва и става доктор по право. След това продължава образованието си в Париж и Берлин, където учи философия и право. Именно тези години, прекарани в различни култури и интелектуални среди, формират погледа му върху живота, а и самата му философия. Той не се задоволява с един единствен начин на мислене – Казандзакис търси, експериментира и съчетава различни идеи, за да намери своя път. Вярва, че човек трябва да пътува не само физически, но и духовно, за да може да открие истинската същност на нещата. Това търсене за знания и опит стои в основата на творчеството му.

Той живее в различни части на света, от Европа до Азия, като основните му приключения протичат в Германия, Русия и Япония. Именно тези негови пътувания ще му позволят да се срещне с разнообразни култури и философии, които ще обогатят мирогледа му и ще отразят в неговите книги. И все пак, Гърция остава в сърцето му, а Казандзакис никога не спира да се вдъхновява от величието и трагедията на своята родина.

Творчески път и наследство

Няма как да говорим за Никос Казандзакис без да споменем неговите най-големи произведения, които не само че са преведени на десетки езици, но и са вдъхновили поколения читатели и творци. Казандзакис се готви за изумителния си маниер на писане твърде дълго - издава първия роман чак на 51.

Най-известният му роман – „Зорба-гъркът“ – е не просто история за една емоционална и трудна дружба между двама мъже, но и символ на свободния дух, борбата за живот и преодоляването на ограниченията, които ни налага обществото. Никос Казандзакис се запознава с истинския "Зорба" по време на пътуванията си на остров Крит. Истинският Зорба бил работник на Казандзакис, с когото писателят споделял време заедно, като този човек въплъщавал самата същност на свободата и живота „тук и сега“.

Романът първоначално е бил със заглавие „Гръцкият монах“ или „Островът на Зорба“. Казандзакис обаче решава да го преименува на „Зорба Гъркът“ в последния момент, като подчертава, че книгата не е само за една личност, а за цяла философия на живот и за отношението на човека към своята идентичност и към обществото.

Друго негово произведение, което още носи силен отпечатък в литературата, е „Последното изкушение на Христос“. Тази книга предизвика много дискусии и противоречия, но точно това е била целта на Казандзакис – да постави въпроси, които да разклатят спокойствието на обществото.

Има още много книги ("Рапорт пред Ел Греко", "Капитан Михалис"), които също изразяват неговия стремеж към разбиране на човека и вселената, но както и в живота му, в тях има борба, има търсене и има една голяма любов към живота, въпреки всичките му противоречия.

И православната, и католическата църква смятат за еретичен Христос от „Последното изкушение”.

"Това май е единственият въпрос, по който двете църкви са съгласни от около 1000 години насам."

Романът е в Индекса на забранените книги, а православната църква отлъчва писателя и му отказва погребение в осветена земя.

Личен живот и философия на борбата

Животът на Никос Казандзакис е също толкова богат и бурен, колкото и неговото творчество. Освен писател, той е и политически активист, философ и театрален режисьор. Казандзакис изразява своите идеи чрез своите книги, но и чрез личния си живот. Той е бил свързан с множество интелектуални движения и политически идеологии, но по всяко време остава истински независим дух.

През 1910 Казандзакис се жени за писателката Галатея Алексиу. Бракът продължава 16 години, макар че има връзка и с Елени Самиу, жената, която после е с него до края на живота му. Той си вади хляба с преводи, а през Първата световна война се записва доброволец, но е известен, не го пускат на фронта, а премиерът Венизелос го взима за съветник. Казандзакис чете Данте, евангелични и будистки текстове, пише и пиеси.

Преди Втората световна война се установява на остров Егина, а през 1948 г. се премества на Антибите, Южна Франция. След войната работи като министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947 –1948 работи за ЮНЕСКО.

Българската следа

Рядко се говори за това, но Казандзакис е бил влюбен в българка – художничката експресионист Бистра Винарова, която по-късно се омъжва за Симеон Радев. Запознават се във Виена, когато тя е на 21 години и подрежда първата си графична изложба. Казандзакис е впечатлен от нея от първия миг. Три дни поред гръкът отива да гледа картините ѝ, на третата вечер ѝ предлага да излязат. След тази среща дълги години в множество писма критянинът споделя своята любов към нея. Дори ѝ предлага брак, който тя отказва.

Защо Казандзакис е важен за Гърция?

Никос Казандзакис не само че е изключителен писател, но и важна личност в контекста на модерната гръцка идентичност. Във времена на големи социални и политически катаклизми, той съчетава древногръцките идеи за свобода и достойнство с борбата за социална и лична изява. Книгите му разглеждат вечните въпроси за вярата, страданието и човешката природа, но по начин, който е уникален за 20-ти век.

Гръцкият писател Никос Казандзакис е номиниран за Нобелова награда за литература 9 пъти – но не печели нито веднъж. Номинациите са заради истинските стойности на писането му, загубите – заради конюнктурата.

Това е особено изненадващо, като се има предвид влиянието, което имал върху литературния свят, както и новаторския характер на произведенията си.

Той заслужаваше Нобел сто пъти повече от мен.

Това пише Нобеловият лауерат Албер Камю до Елени, съпругата на Никос Казандзакис, който губи надпреварата за най-престижната литературна награда с един глас през 1957 година. Най-известният съвременен гръцки писател си отива от този свят няколко дни след това. Умира от левкемия на 26 октомври 1957 г. във Фрайбург, Германия. Гробът му е в родния му Крит, близо до църквата „Св.Мина“ в Ираклион. На гроба му за поколенията остава една от най-въздействащите епитафии :

„Не се надявам на нищо. Не се страхувам от нищо. Аз съм свободен”.

Места, свързани с Никос Казандзакис

За тези, които искат да се потопят в живота и творчество на Казандзакис, Гърция предлага няколко магични места, които носят част от неговата душа.

1. Крит – Островът, където Никос Казандзакис е роден, остава най-важното място, свързано с живота му. Посетете острова, разходете се из старите улици на Ханя, Ираклио, за да усетите духа на писателя. Може да се насладите и на невероятните пейзажи на острова, които вдъхновяват много от произведенията му.

2. Музеят на Казандзакис на Крит – Този музей е посветен на живота и работата на писателя. В него можете да разгледате лични вещи, ръкописи и фотографии, които ще ви помогнат да разберете по-добре как семейството и родина му са оформили неговото велико творчество.

3. Манастирът на Свети Георги в Малия – Казандзакис е посещавал този манастир, и той е място, което има дълбока символика за него. Там той е написал част от книгата си „Последното изкушение на Христос“. Манастирът предлага спокойствие и вдъхновение, което е в духа на неговите търсения.

4. Паметникът на Казандзакис в Атина - монументът, посветен на Никос Казандзакис, разположен в парк „Цимиски“. На него можем да видим изображението на Казандзакис с книга в ръка, символизираща неизчерпаемото му посвещение на литературата.

Никос Казандзакис е не само писател, но и философ, който търси отговори на вечните въпроси. Той вдъхновява поколения гърци, а и хора по целия свят, да не се примиряват със статуквото, да се стремят към високи цели и да живеят със страст и интензитет. Въпреки че много от идеите му са били противоречиви, а книгите му се сблъсквали с цензура и обществено отхвърляне, Казандзакис не се поддава на компромиси с личната си истина и философия. Може би си тръгва обиден, натъжен, дори не доживява успеха на екранизацията на романа си "Зорба-гъркът", но пък наследството което оставя след себе си е колосално. Защото то, творчеството му не е просто за четене, то е за изживяване, за пътуване в дълбините на човешката душа.